В социалните медии се разпространява предупреждение, че е възможно престъпник, оборудван с безконтактен POS терминал, да извършва нелегални и неразрешени плащания само с приближаване на устройството към джоба на нищо неподозираща жертва, в който стои портфейлът ѝ, който пък от своя страна съдържа безконтактна кредитна карта.
На теория това е възможно, но измамникът трябва да е много опитен, което означава, че това би се случвало доста рядко. Според информация на ThatsNonSense.com този вид престъпление не е докладвано често. Също така при подобен инцидент биха ви възстановили откраднатите средства.
В повечето държави банките вече предлагат на клиентите си безконтактни карти, които работят само с допир до безконтактен POS терминал за разрешаване на плащане, като не се изисква подпис или ПИН код. Този вид плащания обаче са ограничени до определена сума за трансакция. В България например лимитът е 25 лева.
На теория е възможно да се случи някой да приближи безконтактно POS устройство към портмонето във вашия джоб и да направи неразрешено плащане. Съществуват преносими безконтактни терминали, които могат да бъдат използвани навсякъде в рамките на обхвата на базовата им единица. Те предават детайлите по плащането към банката чрез Wi-Fi, 3G или Bluetooth.
Редица тестове са показали, че безконтактната технология има потенциал да прониква през някои дрехи и материи. Стига POS терминалът да е достатъчно близо до безконтактния чип на банковата карта, плащането може да бъде направено. В такъв случай престъпното лице трябва да е настроило устройството предварително, като въведе желаната сума за плащане до лимита за безконтактно плащане (25 лева за България).
Ако все пак даден човек реши да осъществи подобен тип престъпление, това би било определено по-сложно, отколкото само да се сдобие с безконтактен терминал. Британската банка NatWest обяснява, че всеки, който иска да използва подобно устройство, което може да извършва плащания от банкови карти, трябва да има регистриран бизнес, за да може да получи Merchant ID (идентификационен код за търговци), което му е необходимо, за да работи с безконтактен терминал. Това би означавало, че този човек трябва да предоставя определена информация за себе си на компанията за разплащания (например Visa), включително справка за кредитна задлъжнялост.
Друг проблем би бил, че банковите трансфери неизбежно издават дигитална „хартиена следа”. Всякакви подозрителни плащания могат да бъдат проследени до сметката, към която са били изпратени парите.
Имайки предвид рискованата същност на този вид престъпление и изкусността, необходима за заличаване на всякакви следи, които водят до извършителя, е малко вероятно някога да се превърне в популярна криминална дейност.