Живели някога двама хлебари.
Докато единият правел всичко с любов и давал всичко от себе си, то другият обичал да си почива повече и да прави нещата така, че да спечели и качеството не било от значение – важното било да има клиенти.
Една сутрин се случило така, че двамата отишли в мелницата заедно. След като попитали каква е цената на брашното, вторият категорично отказал да купи каквото и да било, защото му се струвало твърде много.
Първият обаче, тъй като обичал да вижда клиентите си щастливи и знаел, че ще си възвърне инвестицията, купил голяма част от брашното.
Докато излизал от мелницата, вторият видял в двора работници да делят стоката на две. Когато ги попитал какво правят, те казали, че разделят хубавото брашно от некачественото, което щяло да служи за фураж за животни.
Тогава хлебарят взел решение – щял да купи от некачественото брашно и да печели от ниската му цена. Тъй като клиентите не разбират от хляб, щели купуват, а той – да печели без да влага много.
И така, двамата започнали да продават един срещу друг. Докато единият се стараел от сутрин до вечер и почти не спял, за да удовлетвори клиентите, другият повече си почивал и освен, че използвал некачествено брашно, не се стараел особено да го приготви както трябва. Съответно цената на качествения хляб била по-висока от тази на другия.
Единият продавал стоката на ниска цена и очаквал да спечели от много продажби, докато другият мислел дългосрочно.
Клиентите постепенно започнали да се оплакват, че цената на втория хлебар не отговаря на качеството и започнали да искат да им върнат парите. Първият нямал такива проблеми – при него хората се връщали, за да си вземат още.
Когато вторият видял, че клиентите намаляват, решил да смъкне цената още, тъй като пак щял да излезе на печалба. А когато някой се оплачел, му отговарял, че ако иска да купува хляб на висока цена и да не се оплаква, може да отиде при хлебаря отсреща.