Една персийска приказка разказва:
Имало едно време месар, който сериозно наранил ръката си. Потърсил помощ при местния лекар, който му обяснил, че раната е сериозна и му трябва дълго лечение.
Веднъж на няколко дни човекът ходел в кабинета на лекаря, за да сменя превръзката му. Така месарят започнал да му носи месо за благодарност за всеотдайността, всеки път щом отидел.
Един ден се наложило лекарят да замине и оставил сина си да го замества. Докато сменяло превръзката, момчето видяло кост, забита в раната, която баща му пропуснал да извади и я премахнало. Така ръката на месаря зарастнала за броени дни.
Той отишъл да благодари на младежа, когато станало ясно, че няма нужда повече да ходи на превръзки. След няколко дни дошло време лекарят да се прибере вкъщи, където съпругата му сервирала ястие без месо.
Когато попитал защо няма месо в храната, тя отвърнала, че не е имала време да купи. Така лекарят попитал защо месарят не е донесъл месо както правел всеки път щом отивал на превръзки, а младият лекар се похвалил, че го е излекувал.
Бащата обяснил, че нарочно оставил кост, за да се налага на месаря да идва на превръзки и да носи безплатно месо.
От там идва и поговорката „Да оставиш кост в раната“ за онези, които нарочно оставят работата недовършена, за да ги потърсят отново.