Балансът между доходите и разходите на българските домакинства днес е по-отрицателен в сравнение с първото тримесечие на миналата година. Това коментира в интервю за Дарик макроикономистът проф. Димитър Иванов, като се позова на данни от националната статистика. Той призова за нова социална политика за спиране на процеса на обедняването. Защото по думите на проф. Иванов по показателя „тежко обеднели" като процент от населението според данните на Евростат България е на първо място в Европа с над 43% от населението.
Той подчерта, че по време на кризата всички български правителства от кабинета „Станишев" насам вместо да спасяват българските граждани, домакинствата и фирмите, са решили да спасяват банките - за разлика от политиката на всички развити страни.
Доходът ни с ръст от 9,51 лв., но разходите са скочили с над 63 лв.
Общият доход на лице от домакинство за първото тримесечие на 2015 година се увеличава спрямо същия период на 2014 година с 0,8 на сто или с 9.51 лева за една година. Българинът вече не може да живее с единствена основна заплата, категоричен е Иванов.
В същото време общият разход на лице от домакинство се увеличава с близо 7 на сто или с над 63 лева, което показва очевидно, че балансът на българските домакинства днес е по-отрицателен отколкото през първото тримесечие на 2014 година, отчете експертът. Според него съзнателно се замъгляват данните на Евростат по отношение на бедността. По осем основни показателя на бедност, цитирани от Евростат, България е най-обеднялата страна в Европейския съюз. По показателя тежко обеднели в материално отношение като процент от населението ние сме на първо място в Европа с над 43 на сто от населението.
Проф. Иванов смята, че е крайно необходимо, за да не изпадне икономиката ни в пожар, нова, комплексна социална политика, политика изцяло насочена към спиране на процеса на обедняване на широки слоеве от българското население като комплексно законодателни мерки, които да бъдат приети от българския парламент.
По думите му е абсолютно необходимо е разработване на средносрочна и дългосрочна политика на пълна заетост в страната и спиране на обезкървяване на квалифицирана българска работна ръка, която си заминава от България.
Икономическата картина тревожна, въпреки отчетения ръст в БВП
В същото време Димитър Иванов отбеляза, че общата картина на българската икономика е тревожна и противоречива, независимо от отчетения от статистиката ръст на БВП с 2 процента за първото тримесечие на 2015 г.
В данните на статистика се казва, че темпът от 2 на сто нарастване на БВП на годишна база за първите три месеца на година е постигнат главно за сметка на износа и вторият елемент, допринесъл за този ръст, е бротообразуването в основен капитал. На фона на всичко това всички останали икономически показатели не само не са мръднали, а някои от тях са и негативни, каза проф. Иванов.
„Преките чужедстранни инвестиции у нас - цифрата е разочароваща. Това, за което се хвали министър Лукарски - 317 млн. лв. За първото тримесечие на 2015 година като сума е над четири пъти по-малко от преките чужди инвестиции за последното тримесечие на 2014-а, три пъти по-малко от третото тримесечие на 2014 година", каза икономистът. Той напомни, че коефициентът на безработица остава продължително висок.
По мнението на проф. Иванов икономическият раздел в общата коалиционната програма е бил най-слабо разработеният раздел. Експертът отбеляза, че наблюдава политиката на серия правителства от 20-30 години. „Мога определено да кажа, без персонално да се обръщам към никого, освен към премиера, че за първи път имаме правителство със слаб от гледна точка на лидери икономически блок в правителството", каза той.
Според проф. Иванов българската икономика се намира в изключително опасна ситуация и на фона на конкуренцията в региона за страната ни хоризонтите се смаляват.
Бави се разследването за изчезналите активи на КТБ
Икономистът коментира, че е разтревожен от забавянето на процеса за цялостно разясняване на ситуацията около КТБ. Той напомни, че големи сектори на българската икономика са живели с оборотни кредити, с финансиране от страна на КТБ.
„Няма как правителството да не се интересува от този въпрос, а виждаме че се бави наемането на официална международна разследваща компания, която да издири изчезналите активи, а без изчистването на тази информация трудно може да се върви към създаването на регулативна среда в страната, която да бъде дисциплиниращ пример за всички останали практики от страна на другите банки", коментира Димитър Иванов.
„Що се отнася до БНБ смятам, че се влезе в един недобър диалог между ръководството на централната банка и политическото ръководство на страната. България трябва да пази уважението и респекта към централната си банкова институция и всички проблеми, произтекли от поведението на ръководството на БНБ би трябвало да се решават по законов път, който да не нанася допълнителни щети върху репутацията на българската банкова система", добави проф. Иванов.