През последните шест години дългосрочната безработица в Европа отчита сериозен ръст. Около половината от 25-те млн. безработни на стария континент са без работа от повече от година. Над 12% не са работили от над 4 години, коментира Economist.
Наред с нарастващите нива на бедността, проблемът носи допълнителни трудности, които могат да я превърнат в самоподдържаща се безработица. Уменията се забравят, увереността изчезва, фертилитетът се забавя и рискът от влошаване на здравето се увеличава. Предизвикателството пред политиците е да предотвратят превръщането на тази циклична безработица в структурна.
Не е изненада, че проблемът е особено сериозен в Южна Европа. Повече от 60% от безработните италианци не са работили от повече от година, а в Гърция този дял възлиза на 70%. Високите нива на дългосрочна безработица се дължат отчасти на факта, че Италия като цяло има високи нива на безработица в резултат на тежката рецесия и негъвкавите пазари на труда. Нещо повече, икономическите проблеми захранват политическите. Безработните хора са много по-склонни да не вярват на политиците и Европейския Съюз (ЕС). Това, от своя страна, укрепва все повече позициите на евроскептиците и популистите.
Проблемът е особено сериозен в новите страни членки на ЕС от Източна Европа. Но за разлика от Южна Европа, много от тези страни имат скорошен опит с висока дългосрочна безработица заради рецесии в края на миналия век и началото на този. На някои места обаче дългосрочната безработица се е запазила въпреки икономическото възстановяване.
Словакия премина през сериозна ресеция през 1999 г., но икономическият растеж от 2000 до 2007 г. се ускори, а общата безработица спадна. И все пак броят на трайно безработните расте и възлиза на 75% от общата безработица, тъй като служителите, които са изгубили работата си в лошите години, не са били назначени, след като икономическите условия са се подобрили.
В по-богатите части на Европа както дългосрочната, така и краткосрочната безработица представляват по-малък проблем.
Германия единствена в ЕС е намалила както нивото на общата безработица, така и на дългосрочната от 2009 г. насам благодарение на по-гъвкавия си пазар на труда (и не толкова щедрите обезщетения за безработица). За разлика от нея Ирландия, която бе опустошена от банкова криза, изпитва трудности при връщането на дългосрочно безработните обратно на работа. Въпреки че нивото на обща безработица е спаднало, около 100 000 души (или 42% от тези на опашките пред бюрата по труда) са без работа от повече от две години.
Както почти винаги, Скандинавия се представя най-добре в Европа. Трите скандинавски страни в ЕС имат най-ниски нива на дългосрочна безработица – между 19% и 25% от общата безработица. Тези ниски нива са отчасти в резултат на по-леките рецесии и мерките на пазара на труда. Швеция, например, представи схеми за обучение и данъчни кредити в строителната индустрия, които помогнаха за това уменията в сектора да се запазят и стимулираха търсенето. Но на фона на високите нива на безработица в останала част на Европа политиците ще трябва да направят доста повече от това, за да върнат трайно безработните обратно на работа.