Финансов анализ на дейността, част II

Финансов анализ за купувача

Тази процедура изисква подредена методика и се нуждае от определено време.

Финансовият анализ на предлаганата дейност трябва да определи нейното състояние и възможностите за развитие. Най-важна за купувача е пазарната позиция на дейността, която се определя от системата за реализация и от качеството на крайния продукт. Макар тези два параметъра да подлежат на обновяване и по­добряване, в началото задължително се стъпва върху постигнатото, върху тях.

Системата за реализация на дейността трябва да се провери обстой­но - по сключените договори, според присъствието на пазара, по съз­дадените взаимоотношения с постоянни клиенти. Качеството на продукта се определя от мястото му на пазара, тен­ден­циите за развитие и неговото съответствие на повишените изисква­ния.

Следва анализът на работните (производствените) възможности на предлаганата дейност  определяне на нейната зависимост от оборуд­ва­нето, от заетия персонал и от управлението на разполагаемите ресурси. Наличието на големи възможности за промени и подобрения озна­чава, че дейността не е добре работеща, а нейното оптимизиране и на­товарване ще създадат допълнителни, невидими за момента, проблеми. И ще искат допълнителни инвестиции. Непълното използване на производствените възможности трябва да намали цената на дейността. Продавачът във всички случаи смята обратното, защото за него наличието на възможности е положителен фактор.

Реално погледнато обаче, разработването и оползотворяването на  такъв потенциал е свързано с организиране и с влагане на средства. Нормално е купувачът да поиска отстъпка заради това. В цената на сделката производствените възможности трябва да вля­зат с действителната си стойност, а възможностите за развитие са по-скоро проблем, отколкото изгода за купувача.

Доста внимание трябва да се обърне и на персонала, който се явя­ва заварен и ще продължи да работи след смяната на собствениците. Необходими са преки разговори и наблюдения, за да се улови отноше­нието на заетите към дейността и към предстоящите проблеми. Продавачът вероятно няма да е съгласен с този подход, а при категоричен отказ за такова проучване, може да се стигне и до оттегля­не от страна на купувача. В крайна сметка всяка работа се върши от хора, а като не можеш да ги прецениш - какво купуваш тогава?

Колкото персоналът е по-многочислен, толкова преходът към новото управление е по-труден. Колкото по-квалифициран труд изисква дейността, толкова по-трудно е пренареждането на заетостта и на ор­ганизацията на работата.

В процеса на контактите и договарянето, купувачът трябва да при­добие представа и за стила на управление и за взаимодействието меж­ду отделните звена в дейността. Двете крайности  авторитарно или либерално управление и всяко друго средно положение между тях, формират различни отношения, създават разнообразни зависимости. Непосредствено след прехвърлянето на собствеността, тези взаимоотношения ще се запазят, ще продължат и ще предопределят пос­ледователността и енергичността на промените, на пренареждането на дейността. Изграждането, създаването на нови отношения в екипа, в поведението на персонала, е бавен процес, изисква повече време. Затова, на персонала трябва да се отдели нужното внимание, да се приемат изгра­дените отношения и да се пренасочат в желаната посока.

В крайна сметка - колкото по-открит е собственикът, който пред­лага, толкова по-реално е състоянието на дейността до неговото пред­ставяне. Или: поведението на продавача съответства на състоянието на дей­ността.